Защо трябва да се молим? Апостол Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни", а Христос казва: „Бдете и молете се". Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата да диша и да възприема нещата. Молитвата е необходима за душата, тя е съзерцанието на най-висшите чувства. С молитвата виждаме, че детето се моли, тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така и молитвата е потребна за душата. Човек от въздух се нуждае много повече, отколкото от храна. Доказано е, че най-много 25 минути може човек да не приема въздух и ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна на душата, виждаме от колко голяма важност е тя за нея.
Когато се лишава от ядене, човек усеща някаква липса; когато душата се лишава от молитва, също усеща някаква липса. Молитвата не е механичен процес, но вътрешна нужда на душата. Тя е общение на душата с Бога. Молитвата е реалност, а не сянка. Това, което дава сила на ума, на сърцето, на душата и на духа, е реално. Вън от човека реалност не съществува. Който разбира вътрешния закон на реалността, той гледа еднакво на Всички неща. Ако не разбира тоя закон, човек вижда нещата ту в една, ту в друга форма, ту по-мъчни, ту по-лесни за прилагане. От погледа на човека към реалността се определят отношенията му към Първата причина на нещата. Животът на силния човек е лек и приятен, а на слабия - пълен със страдания. Слабият и малодушен човек често попада на опасни места.
Книга „О, Господи!”
