Един доктор, наш приятел, разправяше своя опитност за силата на молитвата.
Една вечер жена му отишла на концерт и помолила мъжа си да наглежда малкото дете, да не се събуди и заплаче. Докторът обещал, че ще се грижи за детето. Тя отишла на концерта и била спокойна, понеже мъжът й е в къщи. Случило се, че детето се събудило по-рано, отколкото майката предполагала, и започнало да плаче. Бащата го взел на ръце и се помъчил да го успокои, но детето непрестанно плакало. Той го люлял, носел го на ръце из стаята, но детето не млъкнало. Дошло му на ум да употреби някои лекарски методи, но и те не помогнали. Така минали два-три мъчителни часа, но детето все продължавало да плаче. Той започнал да поглежда към вратата, дано майката се върне. Видял се в чудо, не знаел какво да прави с разплаканото дете. Най-после му дошло на ум да при¬ложи молитвата, с която никога до това време не си служил. Обърнал се към св. Никола, към ангелите, но пак никаква помощ. В пълно отчаяние той се обърнал към Бога: „Господи Иисусе Христе, помогни ми да се справя с това дете!" Едва изрекъл тези думи и детето престанало да плаче. Сега вече разбрал той сила та на молитвата. Кратка, но прочувствена била молитвата му, затова веднага получил отговор.
Съвременните хора се намират в положението на този доктор. В първо време те разчитат на себе си, на научните си познания, но като видят, че са безпомощни, търсят светии и ангели. Като не получат от тях помощ, обръщат се към Бога, Който веднага изпраща помощта Си.
Една вечер жена му отишла на концерт и помолила мъжа си да наглежда малкото дете, да не се събуди и заплаче. Докторът обещал, че ще се грижи за детето. Тя отишла на концерта и била спокойна, понеже мъжът й е в къщи. Случило се, че детето се събудило по-рано, отколкото майката предполагала, и започнало да плаче. Бащата го взел на ръце и се помъчил да го успокои, но детето непрестанно плакало. Той го люлял, носел го на ръце из стаята, но детето не млъкнало. Дошло му на ум да употреби някои лекарски методи, но и те не помогнали. Така минали два-три мъчителни часа, но детето все продължавало да плаче. Той започнал да поглежда към вратата, дано майката се върне. Видял се в чудо, не знаел какво да прави с разплаканото дете. Най-после му дошло на ум да при¬ложи молитвата, с която никога до това време не си служил. Обърнал се към св. Никола, към ангелите, но пак никаква помощ. В пълно отчаяние той се обърнал към Бога: „Господи Иисусе Христе, помогни ми да се справя с това дете!" Едва изрекъл тези думи и детето престанало да плаче. Сега вече разбрал той сила та на молитвата. Кратка, но прочувствена била молитвата му, затова веднага получил отговор.
Съвременните хора се намират в положението на този доктор. В първо време те разчитат на себе си, на научните си познания, но като видят, че са безпомощни, търсят светии и ангели. Като не получат от тях помощ, обръщат се към Бога, Който веднага изпраща помощта Си.
Книга „О, Господи!”
