Тази мисъл е дяволският трън, който е влязъл в ума ви.

Мнозина се запитват за смисъла на живота. По този въпрос са дадени различни обяснения, различни мнения, но нито едно от тях не го разрешава. Някои казват, че смисълът на живота се заключава в това да живеем. Да, до известна степен може да се приеме, че е така, но как ще си обясните защо, като живеете, остарявате, губите силите си, губите паметта си? Правилно е, като живеете, да не губите силите си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, които до дълбока старост запазват всичко онова, което в младините си носят. Обаче повечето хора се обезверяват, отслабват, изгубват любовта си и изпадат в пълно разочарование. Докато са млади, докато са здрави, те мислят, че обичат Бога, обаче някаква малка причина отвън е в състояние да ги събори. Те са като малките деца. Щом паднат на пътя, те започват да плачат, обезсърчават се и трябва да дойде някой отвън да ги утеши. Ставате сутрин бодри, весели, доволни. Обаче мине някаква мисъл през ума ви и до вечерта вие сте в друго разположение: отпадате духом, обезсърчавате се, изгубвате смисъла на живота. Тази мисъл е дяволският трън, който е влязъл в ума ви. Изхвърлете тази мисъл навън – нищо повече.

Начертаният план