Да носиш истината в себе си, това значи да бъдеш готов всеки момент да слушаш нейните забележки.

Радвайте се и на неразбирането, както и на разбирането. И в неразбирането има нещо красиво. Както в красотата има нещо хубаво и нещо лошо, така и неразбирането има две страни: добра и лоша. Красивият човек е и свободен, и ограничен. Където мине, пътят му е отворен. Но от друга страна той е ограничен от погледите на хората. Всички го гледат, искат да видят очите, носа, устата, ушите му; искат да чуят какво говори, какви отношения има с хората. Колкото повече хора се интересуват от него, толкова повече се дразни той. Всички искат да вземат нещо от него без да му дадат част от своето богатство. Красивият трябва да е готов да дава, без да очаква да вземе нещо. Само така той е на прав път и може да запази красотата си. Фактът, че запазва красотата си, показва, че е придобил нещо и всеки момент придобива още. Истината е влязла в него и го прави свободен. А само свободният може да бъде красив. Истината дава, но същевременно взема. Види ли, че някой човек греши, тя веднага го изправя пред себе си и го коригира. Да носиш истината в себе си, това значи да бъдеш готов всеки момент да слушаш нейните забележки. Това е все едно, когато мъжът има красива жена. Колкото и да е внимателен той, както и да се облича, тя все ще му намери някаква погрешка, или в облеклото, или в обходата. Добре е да имаш красива жена или красив мъж, но трябва да знаеш, че красотата е взискателна, не търпи никаква дисхармония. Красота, която произлиза от истината, хроникира нещата, както часовникът хроникира времето.

Източник на знанието