Не мислете за края на нещата, мислете за началото на нещата.

Помнете: човек страда от изобилие, защото не проявява онова, което му е дадено. Животното страда от недоимък. Казвате: „Какво ще стане с нас, ако раздаваме всичко, което ни е дадено? Къде ще му отиде краят?" Не мислете за края на нещата, мислете за началото на нещата. Бъдете като изворите, които постоянно дават. Давайте от себе си и не се страхувайте! При това увеличавайте възможностите си поне мислено.