Щом ти се откажеш от страданието, ти се отказваш от всичките други привилегии, които Бог може да ти даде.

Някои казват: „Защо са страданията?“ Страданията произтичат от много хубави работи. Вземете някой, който се учи, който пее, мъчи се, срам го е, докато не знае да пее. Постоянно сърцето му бие, мъчи се, постоянно движение има. Но щом се научи да пее хубаво, пеенето започва да става привилегия. Туй го повдига. Казват: „Този човек пее хубаво“ и той се радва. Та казвам: Всички онези, които страдат, учат се да пеят, а всички онези, които се радват, научили се да пеят. Онези, които не разбират живота, казват: „Не може ли без страдания?“ – Не може. Може ли да живее човек в живота? За да живее човек, непременно трябва да страда. Страданието е една велика привилегия. Ако ти имаш привилегията да страдаш, ти имаш привилегията на всичките Божествени блага. Щом ти се откажеш от страданието, ти се отказваш от всичките други привилегии, които Бог може да ти даде. Ако някой оспорва туй в себе си, нека си създаде един свят. Щом някой не одобрява този ред на нещата, нека създаде един нов ред, един нов проект и да го приложи. Не само да критикува, да казва: „Това не е право, онова не е право.“ Всяко нещо, което се прилага и дава живот, то е право. Всяко нещо, което се прилага и дава светлина и знание, е право. Всяко нещо, което се прилага и облагородява човека, е право. Всяко нещо, което се прилага и дава богатство на човека, е право. Всичко онова, което е постоянно, то е право. Всяко нещо, което отнема от благородството, от радостта на човека, не е право. Всяко нещо, което отнема от светлината на ума на човека, не е право. Всяко нещо, което отнема от топлината му, от благородството, от добродетелите му, и това не е право.

Всичките народи