Казвам: Сега ще напуснете, няма да боравите с вашето минало. Аз гледам, по някой път вие не може да се въздържате. Помнете едно нещо: Щом започнеш да се дразниш от малките работи, ти си влязъл в областта на старостта. Пазете се. Всяко дразнене е признак, че старостта върви с перцето си. За да не остарявате, не се дразнете. Дойде някой, погледне весело, кажи: „За добро е.“ Как тъй, може ли? Ако не търпиш, какво ще правиш?
Та казвам: Туй дразнене произтича от съвсем други причини. Има едно същество в света, което постоянно работи хората да остаряват. Нима онзи българин, който впрегнал воловете, че ги дупчи, ако го питате защо ги дупчи, казва: „Да работят.“ Има едно дразнене, има си място. Да кажем, някой има нужда. Казваме сега: „Да се не дразним.“ Ти ще се дразниш, но да въздържаш дразненето. Ще се пораздразниш, ще дойде сръднята. Някои хора са по-сръдливи, някои са по-миролюбиви. Миролюбивите хора са страхливи. Някои хора се сърдят, но са по-смели. Чувствата и способностите, които човек има, се компенсират едни други. Казвам: Има едно дразнене принципиално. Трябва да гледате да има най-първо предмет. Дразниш се, някой човек е несправедлив. Ще му кажеш: „Несправедливо постъпваш.“ Ако говори криво, ще му кажеш: „Не говориш право.“ Някъде може да премълчиш. Някой говори, че се подиграва с истината. Кажи: „Не се подигравай с истината!“ Някой се подиграва с любовта. Кажи: „Не се подигравай с любовта! Любовта не е за подигравка.“ Или някой се смее на мъдростта. „Не се смей на мъдростта!“ Никога не се смей на любовта, не осмивай любовта.
