Ще ви приведа един пример из английския живот. Някой си богат англичанин, от високо произхождение, лорд, се влюбва в една мома. Наричал се Харитон. Но една стара баба, за нещастие, разваля любовта им. Оттам насетне той така намразил старите баби и жени, че турил в дома си едно правило: „За в бъдеще стара жена в къщата ми да не стъпва!“ И си удържал правилото. Оженва се за друга жена, ражда му се син. Нарекли го Денис Харитон – благороден момък, отлично възпитан. Една вечер, след като се връщал у дома си, среща на улицата една 75–80-годишна баба, сляпа, изоставена. Като я видял, толкова се трогнало неговото сърце, че поискал да ѝ помогне, но като знаял характера на баща си, че стари жени не приема в дома си, взел да мисли как да я спаси. Той не знаял причината защо баща му не приема стари жени, но веднага му идва една идея в ума, как да постъпи. Минава покрай един дюкан, купува една мантела, облича бабата: купува ѝ един воал, туря го на лицето ѝ, хваща я под ръка, завежда я у дома си и казва на майка си и на баща си: „Моята бъдеща съпруга иска по един таен начин да разгледа и се запознае с всичко, но да я не смущавате“. Завежда я в стаята си и я заключва. Майка му си казала: „Как тъй инкогнито!“ – „Няма да се интересувате от нея“, казва синът. А всички се интересуват: колко ли е красива, от какво ли произхождение ще бъде и т.н. Синът влиза, излиза, все я заключва. Така вървяло, докато си свършил всичката работа. Един ден го запитват: „Кажи нещо за нея!“ – „Не, не мога да кажа нищо.“ Питам сега: Това не е ли благовестие? При такъв един морален подвиг, никаква користолюбива мисъл не можете да турите, не може и да мислите, че тук има нещо развратително. Той е готов да има разрив с баща си, но същевременно иска да бъде верен на туй Божествено чувство вътре в себе си.
В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва да се подигнем, за да излезем над тях. И колко мъчно е по някой път да извършим добро! Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос? – На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове. Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине. Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция.
В света, в който живеем, има такива традиции, за които някой път ние морално трябва да се подигнем, за да излезем над тях. И колко мъчно е по някой път да извършим добро! Не е достатъчно само да се извърши туй добро. Да направиш едно добро някому, да дадеш 20–50–100,000 лева и веднага да пишат всички вестници за това, да те похвалят – това е много лесно, но да направиш едно добро, без да знае някой, и при това да се засегне твоята чест, това малцина могат го направят. Как мислите вие? Когато Христос реши да слезе на земята да помага на човечеството, какво беше Неговото отношение към хората? – Както това на лордовия син към тази сляпа баба. На какво мязаше човечеството, когато слезе Христос? – На една 80-годишна сляпа баба, натоварена с грехове. Във времето, когато дойде Христос, цялото човечество клонеше да погине. Всички онези изостанали души бедстваха да останат назад, да се спре тяхната еволюция.
