И тъй, човек трябва да изучава своите състояния, да прави ред изчисления. За пример, дойде някое радостно чувство в човека. Той трябва да изчисли колко време ще трае тази радост, какво ще произведе в него и как ще се отнесат хората около него. Някои хора ще критикуват, ще кажат: „Защо се радва този човек?“ Трябва да изчислите количеството на хората, които ще ви критикуват при гнева, и тия – при радостта. Трябва да следите какво може да произведе радостта и какво – гневът. За пример, радостен сте и влизате в една бакалница да купите захар, но нямате пари. Бакалинът ви поглежда и казва: „Без пари не давам“. След вас влиза друг човек, сърдит, гневен, и казва на бакалина: „Скоро дай едно кило захар, или ще те убия!“ Бакалинът веднага дава едно кило захар. В този случай гневът дава резултат. На другия ден този човек отива при бакалина, извинява се и плаща захарта. Бакалинът се чуди и казва: „Добър човек бил той“. Обаче едновременно с това той съзнава грешката си към първия, на когото не дал захар.
Оттук вадим следния закон. Човек трябва да работи в живота първо с низшите сили, а после с висшите, а не обратно. Ако отивате при канарите, няма да им говорите меко, благо, но ще вземете чук и длето и ще удряте, да получите от тях някакъв скъпоценен камък. Те ще ви дадат нещо и ще кажат: „Добре, че с малко се освободихме“. Същият закон действа и в живота. Когато дойде някой при вас да ви иска нещо и започне да вика, да ви се заканва, не мислете много. Дайте, каквото ви иска, и благодарете, че с малко се освободихте. Често вие говорите за Любовта, искате чрез нея да уредите живота си, но не върви. Защо? Вие трябва да знаете къде какви закони да прилагате. Следователно, когато говорите за Божествени, за възвишени работи, вие трябва да измените положението си, т.е. да не бъдете на земята, но да се качите в по-висок свят.
