Казвате: „Ние трябва да бъдем духовни!“ Духовен е само онзи човек, който е развил своето причинно тяло, с което да разбира причините и последствията на нещата. В широк смисъл на думата „духовен човек“ се разбира онзи, който стои по-високо и от учения, и от разумния, и от гениалния. Обаче, в тесен смисъл на думата, духовен човек е всеки религиозен. Този човек живее повече на физическия свят. Истински духовният знае законите за трансформиране на енергиите. Когато работи умствено или духовно, той знае в кои центрове да локализира енергията си. Ето защо, духовният човек никога не изразходва енергията си напразно. Каквато работа започне, той всякога ще я завърши успешно. И вие, като ученици, трябва да научите закона за трансформиране на енергията и да го прилагате в живота си. За духовния човек всяко движение, всяко побутване по главата, по челото или другаде има дълбок смисъл. Обикновеният човек прави несъзнателни движения. Той не разбира значението на тия движения. За пример, някой държи пръстите на ръцете си сключени. Това показва, че работите на този човек са стегнати, затворени. Когато някой сложи показалеца на устата си, с това иска да каже, че за да разбере нещата, за да ги разреши правилно, той трябва да говори сладко, с Любов. Когато постави ръката си на челото, на разсъдъчните способности, това означава: „Аз трябва да мисля, да разсъждавам правилно, за да разреша добре задачите на живота си или да се домогна до известна идея“. Някой се почесва отзад по главата. Това значи: „Няма да стане тази работа!“ Или: „Ами ако не стане тази работа?“ С почесването човек изразява съмнение, колебание. Понякога човек поставя ту левия крак върху десния, ту десния върху левия, с което мести енергията по цялото си тяло. Като знае, че всяко движение има смисъл, човек трябва да прави разумни, съзнателни движения. Ако не разбира значението на движенията, той трябва да наблюдава, да ги изучава. Движенията на човека трябва да бъдат хармонични! Някои държат главата си наляво, други – надясно. И едното, и другото положение на главата не е правилно. Всяко неправилно поставяне на главата, както и всяко нехармонично движение изобщо, създава ред пакости на човека. Един млад, способен човек отишъл при един добър, богат американец, да иска някаква услуга. Като разказал положението си, богатият човек бил готов да му услужи, но се отказал от готовността си да му помогне по единствената причина, че младият човек го опръскал със слюнката си. Затова той му казал: „Извинете, господине, сега не мога да ви услужа. Друг път елате!“ Младият момък трябваше да бъде внимателен: той трябваше да седи далеч от американеца, или по-добре щеше да бъде да мълчи, писмено да подаде молбата си и да чака отговор. Мислите ли, че като говорите с някого и го опръскате със слюнката си, че той ще ви услужи? Като ви изслуша, богатият ще затвори вратата си и ще каже: „Друг път елате!“ Друг пък, като говори, себе си опръсква. И това не е добре. Да опръскаш хората със слюнката си, това подразбира да ги критикуваш; да опръскаш себе си, значи сам да се критикуваш. Казвам: Нито едното е за препоръчване, нито другото. Да критикуваш хората или да критикуваш себе си, това значи да критикуваш Божественото. Има едно начало в човека, което никой няма право да критикува! Доброто, Божественото начало в човека никой няма право да засяга! То е свещено начало и всеки трябва да го почита. Дали е в тебе или в друг някой, не е важно – зачитай това начало. Ако направите някаква грешка, не считайте, че други са виновни за това. Не петнете Бога в себе си, но кажете: „Аз съм причина за тази грешка и ще я изправя“. Когато Бог види вашата готовност, благородството на вашето сърце, Той ще ви помогне да изправите грешката си. Ако откажете да изправите грешката си и очаквате на Бога или на хората, те да я изправят, нищо няма да постигнете. Считайте, че освен вас никой друг човек не съществува. При това положение не остава друго, освен сами да свършите работата си. Всяка грешка, направена от човека, е задача, която той сам трябва да реши. Представете си следното положение. Вие сте заети с някаква сериозна работа, увлекли сте се в нея, нищо друго не ви интересува. Дойде някой, бутне ви, каже ви няколко думи, които ви изкарват от равновесие, и вие се разгневите, направите нещо, което не сте мислили. Къде е грешката сега? Кой е причина за тази грешка: вие, или онзи, който дойде и ви предизвика?
Вината е във вас. Веднъж завинаги вие трябва да ликвидирате с всички ония лица във вашата фирма, които от ваше име създават ред неприятности и страдания. Как ще ликвидирате? Като не се поддавате на тях, като не ги съдите. Не съдете нито себе си, нито другите, но не допускайте нови грехове и грешки, които ще ви създадат страдания. Ако не правите нови грешки, Бог ще заличи старите. Той ще ликвидира с тях. Но ако правите нови грешки, тогава ще ви остави сами да се разправяте и със старите, и с новите. Ако пък направите нова грешка, гледайте веднага да я изправите. Божественото във вас казва: „Изправи грешката си и напред върви!“ – „Ама знания нямам.“ – „Ще придобиеш.“ – „Условия нямам.“ – „Ще ти се дадат.“ – „Стар съм вече.“ – „Ще се подмладиш.“ – „Болен съм.“ – „Ще оздравееш.“ Божественото в човека работи във всички положения. Колкото слаб да е човек, на каквато степен на развитие да се намира, Божественото все ще му даде някакъв подтик, някаква утеха. Иначе човек не би могъл да съществува на земята. В този подтик, в този вътрешен стремеж на човека се проявява Божественото начало, както и Божият промисъл. Човек трябва да наблюдава своите прояви, своите състояния и всеки момент да знае къде се намира. Ако става сутрин и е неразположен, гневен, той трябва да знае, че е на физическия свят, на земята. Човек може да се гневи само на земята.
