Та казва Христос: „Идете и научете всички народи.“ Човек трябва да учи себе си. Ние искаме светът да се оправи, но тя е задача за Бога, не сме ние, които ще оправим света. То е задача за Бога, да се оправи света не е наша работа. Да се движи земята, то не е наша работа. Бог, като помислил за земята, тя се подвижила, понеже Божията мисъл създава движението. Понеже Бог помислил заради вас и вие заживявате. Вие казвате: „Съществува ли Господ?“ Щом живеете, Господ те обича. Ако Господ престане да мисли за тебе, ти ще изчезнеш, ти ще се спреш, ще умреш. Та казвам: Бог ни е обичал и вие сега трябва да Го обичате. Как ще покажете сега вашата любов? Вие показвате вашата любов. Един баща имал един син, много упорит, своенравен, правил много големи пакости. Завежда го бащата при един педагог в училището и казва: „Своенравно е детето ми, много пакости ще ви причини, но колкото погрешки направи, няма да го наказвате него, но само ще ги записвате и аз в седмицата ще идвам и мене ще биете заради него, понеже аз съм причина, аз го родих такъв, мене ще биете, аз да се науча. Ще забелязвате всичките погрешки.“ Обръща се към сина си и казва: „Синко, гледай по-малко погрешки да правиш, защото аз ще ям боя.“ Не сме ние, които страдаме в нас. Бог е, който страда в нас. Ние чувствуваме Неговите страдания. Съжаляваме, че сме причина за страданията Му. Ние причиняваме страдания на Онзи, Който всякога ни е обичал. Направиш прегрешение, Той страда. Казва: „Аз страдам.“ Бих желал и вие да страдате, както Той страда в съзнанието. Аз не отричам страданието. Значи Бог във всинца вас страда. Бог никога не съжалява, че Той страда. Понеже в Неговите страдания Той ни учи какво нещо е Неговата Любов. Всичките страдания, когато правим погрешки, това са нашите грехове, всичките слабости, това са една възможност да прояви Бог Своята безпределна Мъдрост. Няма задача, която Той да не може да разреши. Няма престъпление, което Той не може да изглади. В самия човек, в народа и в цялата вселена няма нещо, което Той да не може да поправи. Тъй го зная аз. И вие като учите един ден, ще дойдете до това. Дали вярвате, туй е безпредметно. Ти не може да вярваш в това, което не си видял, за което не си помислил. Ти не може да вярваш в това, което не си го чувствувал. Ти не може да вярваш в това, за което не си направил нещо. Сега се изисква от нас да вярваме в онова, върху което ние мислим. От нас се изисква да вярваме в това, което ние чувствуваме, да вярваме в онова, което ние правим.. Аз определям: Учен човек е онзи, който знае как да изправя своите погрешки. Той е учен човек. Невежа е онзи човек, който не знае как да изправя своите погрешки.