Каквото е казал единият, да седи на думата си.

Сега някои пъшкат, казват: „Е, нас Господ ни остави да се оженим“. Не, вас Господ ви остави по друг начин да работите. Не на всички хора е съдено да се женят. Общо правило е да се женят хората, но при тази женитба всякога има един спорен въпрос. Спорен въпрос в какво? – Че мъжът и жената, които са се оженили, досега не са си благовествали. Преди да се оженят си благовестват. Той ѝ казва: „Ти, моето ангелче“. И тя му казва: „О, ти, моят избавител, всичко ще направя за тебе“. Щом се оженят, той казва: „Не струва да се жени човек. Аз не подозирах даже, че тя имала такъв опърничав характер“. И тя казва: „Аз не подозирах, че той имал такъв опърничав характер“. Има нещо, което липсва на хората. Хората не се женят по Бога. Те се женят по търговски сделки и след туй ще почнат да обясняват, че такава им била съдбата. Не, трябва да се благовества и от едната, и от другата страна. Каквото е казал единият, да седи на думата си. И сега всички трябва да бъдем тъй благородни, да не казваме: „Знаеш ли ти какво каза?“ – „Ами ти какво каза?“ Не, тя трябва да каже: „Аз, каквото казах, ще го изпълня“. И той трябва да каже: „И аз, каквото казах, ще го изпълня“. А той? – „Ти изпълни, и аз ще изпълня.“ И тя: „Ти изпълни, и аз ще изпълня“. И започва спор.

Царството Божие се благовества