Сега волята си ще употрѣбимъ, имашъ голѣмо напрѣжение, разсърдилъ си се, обидилъ те е нѣкой. Казвашъ: „Азъ ще му дамъ да разбере!“ Не е ли по-добрѣ да му дадешъ, вмѣсто съ такъвъ ударъ, да се свести съ думи? За примѣръ искашъ да го накажешъ. По два начина може: да го ударишъ по главата, че да го смажешъ като змия, а може и да го хванешъ за единия кракъ, че да го подигнешъ нагорѣ и надолу съ главата, послѣ пакъ да го сложишъ и да му кажешъ: „Приятелю, ти съ менъ ще се закачашъ ли и ще критикувашъ ли Бога? Можехъ да ти смажа главата, но искамъ да ти кажа, ти да си не играешъ съ менъ, съ единъ ученикъ на окултизма“. Сега вие, ученицитѣ, да знаете, че има и други ученици, които могатъ да ви хванатъ единъ день за крака, но нѣма да ви смажатъ, а ще ви подигнатъ нагорѣ и ще ви кажатъ: „Вие ще учите ли или ще си играете?“ Така бихъ постѫпилъ и азъ съ вась. Сега вие може да направите едно малко възражение: „Че какво съмъ длъженъ аз?“ Длъженъ си. Вие имате задѫлжения не отъ сега, а отъ далечното минало и сега трѣбва да ги изплатите. Задължения имате, задължения, които трѣбва да ги завѫршите. Колко пѫти сте започвали задачата и сте я напускали. И сега можете да напуснете задачата си. Сега тази, вашата задача, вие ще я решите лесно в самите вас. Тя сама по себе си ще се реши вѫтрѣ, ако вие имате туй дълбоко желание. И въ Евангелието се казва: Богъ е, Който дава. Щомъ и въ васъ има стремежъ да вършите волята Божия, и въ Бога има желание да ви помогне.