Искам да бъдете свободни. Човек трябва да бъде свободен. На Земята трябва да бъдем свободни. Ние на Земята не може да бъдем тъй, понеже условията отвън не са толкоз благоприятни. Човек трябва да тури волята си, сърцето си, да мисли дълго време, да постъпи както трябва. Някой казва, че не е много търпелив. Аз познавам колко са търпеливи хората. Аз ги познавам, както познавам себе си. Колко човек трябва да се въздържа? Казвам: Сега законът е такъв. Този брат, който ме критикува, той сам ме затваря. Той не знае законът какъв е. Той е в мене и моето разположение спрямо него се проявява, той се проявява. Онзи, който не иска да му помогна, и той е в мене. Казвам: „Ето какъв си. Аз съм ти дал правото, ти си много скържав.“ Той се моли, но и аз се моля. Казва: „Учителю, помогни ми.“ В мене седи, дал съм му правото той да се проявява. Той казва: „Няма да му даваш. Нека да страда, нека да се учи, той такъв, той е такъв, той е ленивец.“ Мърмори. Ама той сега казва: „Казвам ти, че сега Господ хлопа на твоето сърце. Какво ще правиш?“
Казвам: Когато Господ хлопа, аз Го познавам. Но и хората хлопат, не знаят как да хлопат. Казвам: Някой път хората ще се проявят във вас. Трябва да знаете, има моменти, когато вие ще се проявите. Когато Господ се проявява, аз го зная: моето сърце се отваря, аз съм към всичките хора еднакъв. Щом аз се проявя, съм с няколко градуса по-долу. Щом хората се проявяват в мене – на този ще му кажа тъй, на онзи ще му кажа тъй. Тогава ще дадете място на хората, и те да се проявят. Нека се проявят. Това са човешките мисли, ще дойдат, ще се проявят в нас. С туй се борете. Мнозина идат при мене и казват: „Учителю, махни тия мисли.“ Може да се отмахнат мислите, но трябва да разбирате закона. Вие една лоша мисъл може да я замените с една добра мисъл. Но трябва да се свързвате с добрите хора, които веднага да ви препратят. Някой път вие се свързвате с едно лошо общество – веднага ще ви изпратят много лоши мисли, без да искат. Тук с години обществото в цяла България, каквото престъпление стане, все нас обвиняват: „Те голи се събличат, безпорядъчен живот, безразборна любов в тях.“ Всичко това трябваше да го търпим. Някой се съблякъл гол – ние сме виновни; някой се напил – ние сме виновни. Какво ще им кажете? Ако ние не знаехме как да се свържем с Невидимия свят, досега нищо не би останало. Колкото ни бомбардираха със своите гранати, нищо не би останало от нас.
Казвам: Когато хората говорят лошо за нас, то сме ние в тях. То е от миналото. Когато ние имаме доброто разположение, то е настоящото добро, което Бог изпраща. Туй добро ние искаме да го изпратим на тях. В тях действува миналото на нашия живот. В настоящето то е доброто, което иде от Бога, което Той изпратил в света.
Казвам: Трябва да бъдем някога отворени, да изпратим туй добро. Туй добро, като дойде, то ще поправи света. Само Божественото добро е в света, което поправя света. Изведнъж няма да го поправи, но онези души, които са готови, онези души, духове, умове и сърца, които са готови, те ще приемат Божественото благо. Казват: „Те искат да заблуждават, те са лицемери“ – то е привидно, те не са по-добри от нас. Вярно е, че едно време и ние бяхме като тях, но сега не сме такива, каквито те предполагат. Защо? Понеже ние се свързахме с Бога. Всички, които идат от Бога, виждаме нещата как стоят.
