Един виден виолонист занесъл цигулката си при майстор, да я поправи добре, защото била пукната някъде. Майсторът взел един нож и го прекарал по цялата дължина на цигулката, за да я разлепи. Какво било учудването му, когато видял, че виолонистът припаднал. Защо припаднал? При свирене виолонистът влагал своя двойник в цигулката си и когато майсторът минал с нож по нея, виолонистът усетил болка в двойника си, която му причинила припадък. Затова, именно, и в Писанието е казано: „Не се свързвайте!“ С какво? Не се свързвайте с временните, с преходните неща. Ако се свържете с къщата си и я изгубите, и животът си ще изгубите. Не се свързвайте с дрехите, с обувките, които носите. Ако се свържете с тях и ги обикнете, някой ще ги открадне, а след това вие ще страдате.
Казвате: „Това са суеверия, ние не вярваме в такива неща“. На онзи, който не вярва, казвам: Нека даде ризата си някому и да види, после, как ще се чувства. Най-малко 2–3 нощи след това няма да спи: ще се върти ту на едната, ту на другата страна на леглото, докато се умори и заспи. Защо е така, няма да обяснявам, но всеки може да направи този опит. Закон е това. Всички разумни, напреднали същества знаят този закон и го прилагат. Като не знаете този закон, вие търсите лек начин за постигане на вашите идеали и като не ги постигнете, казвате: „Толкова години се моля, плача пред Бога, но нищо не ми се дава“. Защо? Работа, мисъл се иска. Нещата не стават лесно. Когато се казва, че трябва да мислим добре, това значи да се свържем с онзи възвишен, чист свят, където всички същества разбират и изпълняват волята Божия. Когато се казва, че трябва да правим добро, нямам предвид правене на добро, както всеки човек го разбира, но както Бог изисква. Всеки трябва да прави доброто според Божия закон. Не е добро онова, което се прави пред хората, те да кажат, че този човек е добър. То е все едно с чужда пита помен да правиш. Всеки трябва да изразява онова, което Бог е вложил в него и да знае, че това добро не е негово, но Божие. Тогава човек не прави доброто, но Бог в него. Който мисли другояче, той сам ще се натъкне на известно противоречие в себе си. Днес лекарят отива при някой болен, дава му някакви лекарства и казва: „Плати сега!“ Като оздравее болният, лекарят казва: „Аз излекувах този болен“. Казвам: Който вярва, че сам лекува хората, той има право да взима пари. Обаче, който знае, че Бог лекува чрез него, той няма право да взима пари.
