Първото място, главата представлява Божествения свят. Щом сте в Божествения свят, трябва да знаете, че в този свят не се позволява никакво сърдене. Който живее в Божествения свят, той няма право да се сърди; който живее на физическия свят, той има право да се сърди, да се гневи. Сърденето на физическия свят е масло, което се слага в яденето. Докато живее на земята, човек не може да не се сърди. Обаче отиде ли на Небето, там по никой начин не трябва да се сърди. И най-великият Учител, Христос, като дойде на земята, разгневи се на търговците, които продаваха в храма, взе камшик и ги изгони навън. Няма човек на земята, който да не се е гневил. Няма кротки хора на земята. Казвате някому: „Не се сърди!“ – „Не мога да не се сърдя. Ако съм в Божествения свят, там съм повече от светия; там съм добър, кротък човек.“ На земята и най-добрият човек се сърди. Гледате някой се усмихва, дава вид, че не се сърди, но то е само външно поведение, той вътрешно се сърди. Казвате: „Какво присъствие на духа има този човек!“ – Това е роля, която той играе. Сложете му една малка запалка и ще видите, че моментално ще избухне. За физическия живот сърденето е необходимо. Ако човек не се сърди, главата му би се пръснала. Гневът заобля главата на човека, придава ѝ хубава форма. Ако човек не се гневи, главата му отстрани щеше да бъде сплесната. Гневът е войник, който стои на поста си и казва: „Главата си давам за моя господар!“ Ето защо, не е лошо, че се гневи човек, но гневът трябва да бъде на място. Гневът е запаленият огън в огнището. Ако умеете да запалите този огън добре, да се стоплите на него, да си сварите чорбица, той има смисъл. Но да духате този огън и да не можете да го запалите, да напълните очите си с дим и пепел, този огън не е на мястото си.
Казвам: само умният човек може да се гневи. Той духа на място и навреме, вследствие на което разумно изразходва своята енергия. Глупавият човек не се гневи. Когато умният и светията се гневят, те разбират защо се гневят. С гнева си те помагат на по-слабите от тях, предават им енергия.
