Учете се да плавате в живота, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, да не се отегчавате от условията, при които живеете.

Като слушате да се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват. Какво, всъщност, ви интересува? Ако се говори за вяра, и това не ви интересува. Обаче вярата е от значение за човека. Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна. Вярата представлява въже, с което може да се вади вода от кладенеца. Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво. Със здравото въже можете да извадите и най-малката тежест от кладенеца. Със слабото въже нищо не можете да извадите. То не може да издържи и най-малката тежест. Който има вяра, той може да учи, да работи и да се ползва от своя труд. Не е достатъчно само да влезеш в университета, но трябва и да учиш. Същевременно трябва да се прилага наученото. Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва да учат – не могат да го напуснат. Който учи, ще свърши университета и ще върви напред. Който не учи, ще го изключат. – „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее? – „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите. Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят. Много герои и героини в живота отиват на планината, качват се на някоя канара, откъдето се хвърлят, но не се убиват. После пишат във вестниците за някаква избегната катастрофа. Защо? – Канарата не била много висока и пропастта не била много дълбока. Според мене, който иска да се хвърли от канара, нека обиколи всички планини, да намери най-високата канара и оттам да се хвърли. Ако иска да се дави, да намери най-дълбокото място в морето, там да се хвърли. Не може ли да направи това, нека стои на канарите, да се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките, да се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава да се върне у дома си. Който се качва по високите планини, никога не може да посегне на живота си; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може да посегне на живота си. По-добре учете се да плавате в живота, за да се справяте лесно с мъчнотиите си, да не се отегчавате от условията, при които живеете.

Развълнуваното море