Гордостта е дърво на доброто, а тщеславието – дърво на злото.

Когато говори лошо за хората, човек е тщеславен и лесно се произнася за всичко; когато говори добро за хората, той е горделив, натънко преценява нещата. В злото човек е тщеславен, в доброто – горделив. Гордостта е дърво на доброто, а тщеславието – дърво на злото. Само доброто е в състояние да смекчи горделивия; само злото е в състояние да задоволи тщеславния. Ние не разглеждаме злото и доброто като прояви, като постъпки, но като принципи, като подтици в живота. Обаче, като прояви в човека, гордостта и тщеславието са анормални процеси. Гордостта е цирей, който трябва да изтече навън, да освободи човека от известна нечистота. Гордостта е подобна на онези елементи в киселините, които ги правят вредни. Щом се изхвърли вредния елемент от киселината, останалите елементи са на мястото си. Човек трябва да учи, да се домогне до методи, чрез които да се освобождава от вредните елементи на своето естество. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, там ще научат всичко. И на онзи свят човек учи, но там има по-малко условия за учене. Най-добрите условия за учене и повдигане на сегашния човек са на земята. И на онзи свят има университети, музикална и художествена академия, но всеки не може да постъпи за ученик. Там цензът е по-строг, отколкото този на земята. Там не се приемат посредствени ученици. Колкото са щедри и великодушни съществата на онзи свят, толкова са строги и взискателни. Като срещнат добър човек, те отварят сърцето си за него и започват да му пеят и свирят. Срещнат ли лош човек, веднага се затварят. Докато сте на земята, трябва да работите.

Развълнуваното море