Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят.

Един хирург в първите години на своята практика правел операции без упойка. Той намирал този начин за естествен и го практикувал. Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без да каже нещо ритнал с крака си лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана. От този ден лекарят изменил своята практика: първо упоявал болния и после го оперирал. Ако се налагало операцията да стане без упойка, той заповядвал да вържат ръцете и краката на болния, да не рита и удря с ръце. Ще кажете, че това става само с болни хора, които не съзнават положението, в което се намират. В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически. Те са научени да ритат и без да им правят операция, прилагат знанията си. В такъв случай и те са болни. Човек трябва да се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят. Ако допуща лоши мисли в ума си и лоши чувства в сърцето си, той внася лоши отпечатъци в психическия си живот, от които трябва да се чисти. Какво правите, когато дрехите ви се оцапат? – Изпирате ги. По същия начин трябва да чистите ума и сърцето си, да не остане никакво петно в тях. Който не може да се изчисти, задигат го на онзи свят. Следователно смъртта не е нищо друго, освен събличане на старите и нечисти дрехи на човека и обличане в нови, чисти, с които го пращат отново на земята. Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето си, отново го изпращат на онзи свят, да се изчисти. Мъчно става обличането на човека в духовния свят, но това е неизбежен процес.

Развълнуваното море