Житният режим е уникална диета за пречистване на организма, дадена от Учителя Петър Дънов. Прави се всяка година през февруари, веднага след фаза пълнолуние, когато започва разсипът на Луната. Добре е да се започне в сряда, но не по-късно от третия, четвъртия ден след пълнолунието. Целта му е пречистване и обновяване на организма след зимата. Практиката за пречистване на организма след зимните месеци е позната в много култури и религии, включително и в християнската. Такава е в действителност целта на дългия великденски пост.
Житният режим е замислен да бъде провеждан във времето, когато природният годишен цикъл клони към завършек, преди точката на пролетното равноденствие да отбележи началото на новата година. Новата година – астрономично и астрологично в действителност започва от този момент – 21- 22 март. (Точката на равноденствието е на 21, но в много култури се празнува датата 22, вероятно заради особената нумерологична тежест на това число)
И така, през февруари изчистваме тялото си от утайките и наслоявнията, натрупани от по-тежките храни на зимните месеци. Житният режим трае десет дни и през времетраенето му е необходимо да се пие много вода. Препоръчва се дневно над литър и половина топла, преварена вода, която сама по себе си има силно пречистващо и енергизиращо действие.
Житото като храна заема особено място в човешката еволюция. Според Учителя, с неговата поява в започнала еволюцията на човешкия род и то представлява най-пълноценната храна за човека. При меленето и термичната обработка , обаче, то губи част от полезните си съставки и най-вече, жизнената енергия, наречена от индусите „прана”.
Житото като храна заема особено място в човешката еволюция. Според Учителя, с неговата поява в започнала еволюцията на човешкия род и то представлява най-пълноценната храна за човека. При меленето и термичната обработка , обаче, то губи част от полезните си съставки и най-вече, жизнената енергия, наречена от индусите „прана”.
Житен режим
Изяжда се всеки ден по 100 гр. жито, добре измито и накиснато от предишната вечер във вряла вода и оставено да престои така в термос, или леко сварено от вечерта. Житото трябва да бъде поне омекнало, може и разпукнато, но не много сварено. Житото не бива да бъде покълнало. Разпределя се на три порции и се изяжда много бявно, при добро и спокойно дъвкане. Препоръчително е всяка хапка да се дъвче около 100 пъти. Освен житото могат се приемат по желание до 3 ябълки на ден, до 9 ореха и по 3 лъжици мед. Пие се обилно вода, без ограничения, не по-малко от 1,5 литра дневно.
Житният режим трае 10 дни.
На десетия ден се отпоства с “ангелска супа”, която се приготвя по следния начин:
В литър и половина леко подсолена вода се варят 3 средно големи картофа, накрaя се прибяват няколко стръка нарязан магданоз. Това е храната за деня, евнтуално и за следващия ден. Постепенно се преминава към нормално хранене като в следващите дни се включват най-напред плодове, прости растителни храни без подправки, хляб и менюто се разширява всеки ден.)
В литър и половина леко подсолена вода се варят 3 средно големи картофа, накрaя се прибяват няколко стръка нарязан магданоз. Това е храната за деня, евнтуално и за следващия ден. Постепенно се преминава към нормално хранене като в следващите дни се включват най-напред плодове, прости растителни храни без подправки, хляб и менюто се разширява всеки ден.)
По време на поста човек трябва да запази бодър дух и радостно разположение, да мисли съзнателно за обновлението на организма си. Ако се почувства физическо или психическо неразположение, най-добре е постът да се прекрати. Обикновено на втория или третия ден се преминава през „лечебна криза” – може да се появи главоболие, чувство на глад, раздразнителност и др. Оплакванията би трябвало да преминат като се изпият една –две чаши гореща преварена вода и се вземе малко мед и орехи. В ниакакъв случай не бива да се стига до усещането за мъчение по време на житния режим. Пнякога е по-добре той да бъде по-кратък, но да бъде съпътстван с лекота и радост.
В справочната литература можем да прочетем за хранителния състав на житото следните данни:
В 100 гр. пшеница се съдържат: белтъци – 12, 1 гр., въглехидрати – 69,1 гр., мазнини 1,7 гр. , целулоза – 2, 0 гр., калории – 349
В 100 гр. пшеница се съдържат: белтъци – 12, 1 гр., въглехидрати – 69,1 гр., мазнини 1,7 гр. , целулоза – 2, 0 гр., калории – 349
Витамини и минерали и в мг %:
Вит. В1 – 0.48, Вит. В2 – 0.14, Вит. РР – 5.10, Вит. Е – 3.20, Натрий – 7.8, Калий – 502, Калций – 43.7, Магнезий – 173.0, Желязо – 3.3, Фосфор – 406.0.
Вит. В1 – 0.48, Вит. В2 – 0.14, Вит. РР – 5.10, Вит. Е – 3.20, Натрий – 7.8, Калий – 502, Калций – 43.7, Магнезий – 173.0, Желязо – 3.3, Фосфор – 406.0.
Известно е още, че пшеничните зърна са източник на две субстанции, на които в последните години се отдава голямо значение, това са фибрите и антиоксидантите, на първо място коензим Q10. Фибрите са полезни за очистването на храносмилателната система и оптималното функциониране на червата. Антиоксидантите предпазват организма от свободните радикали, които увреждат клетките, допринасят за стареенето и развиването на ракови заболявания.
Житното зърно се състои от обвивка, ендосперм и житен зародиш. Обвивката, люспата е богата на много минерали и витамини. В зародиша също се съдържат в концентриран вид вит. Е, Магнезий, фосфор, тиамин (вит. B1), цинк.
При меленето на житото люспата и зародиша се отстраняват и остава само ендоспермът, който се състои главно от въглехидрати, белтъчини и почти не съдържа гореизброените съставки.
Полезността на житото като храна не подлежи на съмнение, но все пак не може да обясни изключителното значение, което Учителя й придава. Между разнообразните диети и разтоварващи режими тази диета с жито заема особено място. Всеки, който е направил препоръчвания от него житен режим може да потвърди пречистващото му и същевременно тонизиращо въздействие. За да го обясним, трябва да се съобразим с думите на Учителя за жизнената енергия, заключена в житното зърно:
Засега по-здравословна храна от житото няма. Обаче тъй както днес мелят житото и приготовляват хляба, голяма част от хранителните му вещества се губят. Меленето на житото е човешко изобретение. В бъдещата култура воденици няма да има. Когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните му сокове изчезват. След като смелят житото турят брашното в чували, дето стои по пет – шест месеца. Това брашно вече не е живо. То е изгубило всякаква жизненост, всякакъв живот от него изчезва.
Житното зрънце съдържа в себе си потенциална енергия, която , като влезе в организма на човека,се превръща в кинетическа.
В житото се крият най-мощните, най-благородните сили на живота.
Житното зърно е емблема на човешката душа.
Д-р Светла Балтова
