Един ми разправя: „Моята другарка минаваше за най-грозната в селото. Момците минаваха края нея и не я виждаха, пък аз не минаваше ден да не я видя. Аз видях нещо светло в душата й, скрито под грозотията. Аз не се спирах на лицето й. Откак се оженихме, всичко ни върви напред. Тя е грозничка, на хората не обръща внимание, но аз много обичам душата й." Този е единственият пример, който аз срещнах в България - мъж и жена да се обичат и той да намира нещо светло, красиво зад нейната грозотия. Това е новото - зад грозотията да видиш красивото, което се крие.