Като изучавате човешкото око, през него може да се прекара една плоскост, над и под която минават лъчите, които излизат от окото. Ако те минават под плоскостта, човек се движи повече в материалния свят. Като говориш с него, той гледа повече към земята. Ученикът, като не знае урока си, гледа към земята. Учителят му говори, а той не повдига очите си, не се интересува от предмета. Той възприема светлината от земята. Тази светлина не може да въздейства на мозъка. Затова такъв ученик е упорит, своенравен. Ако учиш нещо и гледаш към земята, нищо няма да придобиеш; ако мислиш и гледаш към земята, мисълта ти ще остане безплодна. Друг е въпросът, ако главата ти е надолу, а погледът нагоре, над плоскостта.
Тогава, каквото учиш, каквото мислиш, ще успееш. Човек е дошъл на земята да учи, да се свърже с разумния свят, изразен чрез небесните тела, чрез въздуха, водата, животните, растенията, минералите. Чрез тях той изучава природата. В помощ на това му идва зрението. Той вижда, че заекът бяга, крие се от човека. От заека той изучава предпазливостта. Ще кажете, че заекът е глупаво животно. Не е глупав, даже много мисли, но не е намерил начин за защита. Той е дошъл до заключението, че спасението е в бягането, затова е удължил задните си крака, да бяга лесно по височините. Колкото по-силно бяга, толкова по-добре за него. Заекът бяга от неприятеля си, а човек го отбягва. Затова, именно, слагай далеч от съзнанието си всичко, което може да ти причини пакост. Всяка лоша мисъл и всяко лошо чувство са подобни на мечка, лисица и вълк. Видиш ли ги, още отдалеч ги избягвай.
