Искреността трябва да бъде спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие.

Едно важно условие, което се изисква от ученика, е искреност. Искреността трябва да бъде негова спътница във всяка мисъл, във всяко чувство и във всяко действие. За пример, когато изпълнявате задачата си, трябва да бъдете тъй естествени, като че нямате никаква задача: ще говорите, както обикновено си говорите, без никакво въздържане. Може би мнозина ще пожелаят да говорят по-малко, да подбират думите си, но това вече не е естествено положение. Така правят мнозина, когато някои графолози искат да изучават техния почерк. Като знаят това, те написват няколко реда, но ясно, красиво, да не би да се каже нещо лошо за тях. Не, ще пишете естествено, ще говорите естествено. Някой казва: „Понеже ще давам отчет за всяка изговорена дума, днес ще говоря малко“. Не, и днес ще говорите, както през другите дни, с една разлика само, че през тези 3 часа съзнанието ви трябва да бъде будно, да записвате всичко, каквото говорите. Покрай другото тази задача има предвид да ви постави в положение да работите при всякакви условия, а не само при благоприятни. Едно условие се изисква при тази задача: да бъдете свободни и естествени. По този начин ще се създаде вътрешна идея във вас, която ще ви направи силни, да устоявате на всички мъчнотии в живота. Когато ученикът разбере, че върви напред, здравето му се подобрява, умът просветява, сърцето се разширява и облагородява. Той вече върви в правия път без съмнение, без колебание. Докато живеете на земята, всички хора се нуждаят от задачи, от упражнения. Много пъти човек ще се отклонява и отдалечава от правия път – това е неизбежно и естествено. Такива са земните пътища; те криволичат, извиват, пак се изправят. Ученикът обаче не трябва да се плаши. Неговата задача се състои в това, да разбира кога се отклонява, да познава колко се е отклонил и да има силно желание да се върне в правия път. При всички тия условия той учи, придобива знания и опитности. С тия знания и опитности той развива сърцето и ума си. Без ум и без сърце ученикът не може да бъде приет на небето. Докато човек е на земята, сърцето, като по-старо, ще помага на ума. Като отиде на небето, между ангелите, там е обратно: умът ще помага на сърцето. Там умът е по-стар от сърцето.

Възможни постижения