Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява

Задачата на ученика е да се освободи от всички странични влияния в своя живот, насадени в него било по наследство, било от въздействието на окръжаващата среда. Той трябва да се освободи от чуждото в себе си и да остане само с онова, което Първичната Причина е вложила в него още при създаването му. Върху тази основа той трябва да гради своя по-нататъшен живот, да разработи своите заложби, та един ден да бъде господар на положението си. Какво придобива малкото пате, като живее на земята? То се излюпва и веднага започва да плава и да се храни като майка си. Придобило ли е нещо ново? Малкото птиченце излиза от гнездото си и веднага започва да хвърчи, да си търси храна като майка си. Придобило ли е нещо ново? Животът на ученика, обаче, не трябва да бъде такъв. Веднъж освободен от чуждото в себе си, той трябва да развива своите сили, своите дарби и способности, да изработи в себе си нещо самостоятелно, независимо и оригинално. Когато ученикът работи върху себе си съзнателно и от Любов, той непременно ще се натъкне на ред противоречия и изкушения, но трябва да ги преодолява; крайният резултат решава неговото положение. Той ще изпадне, например, в положението на човек, който иска да прави добро. Върви този човек по пътя и носи в торбата си един килограм хляб. Среща го една бедна, гладна вдовица, която 3 дни не е яла. Тя се обръща към него с молба да ѝ помогне, да ѝ даде малко хляб, защото умира от глад. Той започва да мисли какво да прави: ако целия хляб ѝ даде, за него няма да остане, а му предстои път. Ако нищо не ѝ даде, тя ще умре гладна. Два гласа се борят в него. Ако не ѝ даде хляб, ще сгреши; ако ѝ даде, правилно ще постъпи. Ученикът не е нито в единия, нито в другия глас, той е в решението, което ще вземе. Когато някой влезе в Школата, веднага два гласа ще започнат да му говорят: единият го съветва да излезе от Школата, да не се ограничава, да живее, както всички хора, защото тук ще се обезличи. Влез в света като другите хора, да разбереш защо живееш. Това е подобно на съвета да не даваш хляб на бедната вдовица. Друг някой му казва: „Остани в Школата да работиш, да учиш, да се молиш. Само така от тебе човек ще излезе“. Това са два различни съвета, но решението, което вземеш, това си ти. Казвам: Истинският човек може да се прояви само при една вътрешна борба. Тъй, както днес е организиран, човек не може да се прояви, ако не се натъкне на тази вътрешна борба в себе си. Това е неизбежен закон. Ако животът ви е хармоничен, вие ще бъдете в положението на непроявени житни зърна в хамбара. Този живот не може да се сравни даже и с живота на кристалите. Докато са в хамбарите, житните зърна са мъртви, в спящо състояние. Щом стане някакво стълкновение между тия зърна, животът в тях започва. Тази борба, това стълкновение може да е малко, но то е начало на живот. Колкото малка да е вътрешната борба в човека, била тя за добро или зло, радвайте се; тя е посещение от невидимия свят. Невидимият свят е обърнал внимание на вас. Той изпраща малък ветрец към вас, да ви поразхлади, да понаведе клончетата ви наляво, надясно, да се поборите малко. Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега“. Аз пък казвам: Не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане! Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.

Възможни постижения