Когато човек ще яде, той трябва да си подбере най-добрата храна и да я дъвче. Да не оставя несдъвкана храна, да не оставя стомахът да върши работата на устата. Инак ще има коремоболие. Но този закон на (дъвченето) е валиден и за човешката мисъл. И мисълта си има свой стомах. Ако една мисъл не си я разбрал, не си я сдъвкал хубаво, тя ще ти причини коремоболие. И чувствата си имат свой стомах. Ако си я приел и не си я сдъвкал, ще ти причини коремоболие.
Доброта, разумност, Любов
