Физическото слънце изгрява от изток; духовното – от запад, а Божественото – от зенита

Значи три слънца съществуват. Физическото слънце изгрява от изток; духовното – от запад, а Божественото – от зенита, т.е. отгоре, от север. Физическото слънце се движи в граници от изток към север. Духовното слънце се движи в граници от запад към юг, а зенитът е област на Божественото слънце. Следователно в кръга, където е вложен Вечният живот, функционира Божественото слънце. В кръга, където са вложени силите за създаване на чувствата, функционира духовното слънце. В кръга, където са вложени силите за създаване на физическите форми, функционира физическото слънце. Физическото слънце има четири точки, духовното – шест, а Божественото – една. Физическото слънце се отнася до физическия свят; духовното – до света на чувствата, а Божественото – до света на мислите. Истината подхранва чувствата на човека, но същевременно тя ги освобождава. Обаче чувствата се освобождават само тогава, когато се поставят във формите на правата мисъл. И тъй, след като посрещне човек изгрева на физическото слънце, той трябва да посрещне духовното и Божественото слънце. Те изгряват едно след друго, но човек трябва да знае точно часа и посоката на изгряването им. Физическият изток е точката, от която изгрява правдата. Затова, именно, посрещне ли човек слънцето, през целия ден той трябва да урежда своите взимания-давания съобразно правдата, да се справи с противоречията си, да се справи с всичките си недоразумения. На другия ден той трябва вече да обърне нов лист, с нови задачи за разрешение. Клетките в човешкия организъм разбират добре тия неща, и ако човек не ги смущава, те ще свършат цялата тази работа тихо, спокойно, без да забележи някой как е станало това. Щом човек е здрав, между клетките му ще има пълна хармония и единство. Щом клетките му са в хармония, ще има хармония и в неговите чувства и мисли. Това значи да посрещне човек и трите слънца на живота. Посрещне ли ги, той ще придобие активност на клетките, топлина в чувствата и светлина в мислите си. Ако човек мисли, че с едно посрещане на слънцето ще уреди всичките си работи, той е на крив път. Да мисли човек така, това значи още на втория ден да изгуби придобитата светлина. Колкото повече се задържа тази светлина в ума на човека, толкова по-добре за него. Изчезне ли тази светлина от ума му, той стои затворен в стаята си, със спуснати кепенци на прозорците, без да вижда нещо от външния свят.

Трите свята