Ти от сутрин до вечер мислиш за себе си. Пакостта е там. Не мисли само за себе си.

Та, при сегашните условия ние оставаме сами. Тогава, ти искаш да се самовъзпиташ. Как ще се самовъзпитаваш? Ти от сутрин до вечер мислиш за себе си. Пакостта е там. Не мисли само за себе си. По някой път излез, погледни небето, помисли за онези хиляди звезди – те са параходи, които носят хиляди и милиарди същества – с каква бързина се движат. Погледни ги малко. – „Ще се отдалеча от пътя“. – То е влияние. Колкото и далеч да е тази звезда – светлината и до нас достига за три години, за десет години, за сто години, за хиляда години – но тя може да упражни влияние. Има движения, много по-бързи от движенията на светлината. Като погледнеш, ако се свържеш с една звезда, тя ще упражни влияние върху тебе. Разбира се, звездите трябва да ги свържеш с разумни същества; тези, които светят, са разумни. Светлината е израз на разумност. Тогава избери според състоянието си една светла звезда. Да допуснем, че някой от вас е музикант. Той трябва да знае кой ще му помогне. В музиката трябва един стимул. Откъде иде стимулът? Музикантите често трябва да гледат звездите, защото музиката иде от звездите. Всяка една звезда има тон. Всичките като се движат из пространството, има една симфония – бетховеновата симфония е нищо пред симфонията на звездите. Пеенето на сферите, свиренето на сферите – то е от „Хиляда и една нощ“. Някой казва: „Докажи го“. Стига човек да има тънко ухо, мога да му докажа. Но когато е глух, мъчно може да се докаже.

Методи за самовъзпитание