При съвременното възпитание трябва да се върнем назад, да вземем всичките методи, които природата е употребявала. За себе си растенията може да ги употребите като един възпитателен метод при известни условия. Запример, някъде си много пасивен, искаш да бъдеш по-активен малко. Мързелив си, искаш да работиш. Започнеш една работа, отлагаш, отлагаш една работа, протакаш. Студент си, има да държиш изпит, първата сесия отложиш, втората отложиш, така мине година, две, три, четири, и най-после мине срокът, пропуснеш срока. Щом си мързелив, иди при някой кошер, седни да го слушаш. При кошера послушай пчелите като жужнат. При туй жужене в тебе ще се породи един малък подтик. Няма да станеш трудолюбив, но една–две години, в тебе ще се яви един резултат. Ако си пасивен, искаш да станеш малко по-енергичен, иди при някой водопад, при някоя река, и гледай как водата припка по камъните. След четири–пет месеца ще се роди желание и ти да търкаляш, като водата камъните. Ти седиш и казваш: „Аз не съм роден за нищо“. – Че ти тогава какво нямаш? Ти нямаш наклон, скорост нямаш. Искаш да бъдеш активен – ще имаш голям наклон; искаш да бъдеш малко по-пасивен – намали наклона. Някой път толкова си намалил наклона, че станал хоризонтален, всичката вода останала в застой – пасивен си: „Това не трябва да правя, онова не трябва да правя“. Най-после, човек трябва да бъде силен. Злото е един метод – да стане човек активен. Лошото е метод – да направи хората активни, доброто прави хората пасивни. Дълго време трябва да мине, за да може добрият човек да направи нещо. Лошият човек не му мисли за последствията. Добрият ще мисли, ще каже една дума, ще мисли какви резултати ще произведе. Лошият казва: „Да му мислят каквото искат“. Той ще каже една дума, после ще го съдят. Добрият го мисли дълго време. Та, всеки човек, който мълчи, добър ли е? Всякога не е, то не е правилно. Но Соломон казва: „Глупавият като мълчи, минава за умен, а пък умният когато, много дърдори, минава за глупав“.