Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма.
Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най-хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато Духът дойде да работи в дълбините на вашата душа, в смирението, вие ще знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат свои облаги. Заедно със смирението ви трябва още едно качество, а именно, кротостта – тя е необходима, когато човек слиза надолу. И който няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза – всеки знае, ако един кон върви из една урва, какво би станало с него и колата, ако върви бързо. Затова Бог казва: „Бъдете кротки.“
Книга "Веригата на Божествената Любов"
Второ събрание, 15 август 1909г.
Второ събрание, 15 август 1909г.
