Животът е единен и неделим.

За онзи, който вижда ясно, животът, с неговите форми, е непреривен. За онзи, който не вижда ясно, животът е преривен, вследствие на което той говори за различните си възрасти като за различни фази на живота, които нямат нищо общо помежду си. Той казва: „На младини беше едно нещо, на зряла възраст – друго, а на старини – съвсем друго“. Всъщност, животът е единен и неделим. Докато е дете, човек се увива около врата на майка си; когато порасне, той слиза от ръцете ѝ и най-после, когато стане възрастен, той живее съвършено самостоятелно. Обаче това са фази на един и същ живот.

"Методи за самовъзпитание"
МОК, 6 февруари 1931 г.