Сега да разгледаме характера на човека. Характерът подразбира устойчивост – тя е най-важната негова черта. Устойчив характер е оня, който при всички условия на Живота е един и същ, т.е. не се изменя. Ако при изпитанията човек мени характера си, казваме, че той няма характер. Всички същества, които нямат характер, са безлични, т.е. лишени от индивидуалност. За да развие основната черта на характера си – устойчивостта, човек минава през четири процеса, т.е. през четири степени на развитие: процес на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието или т.нар. Космическо, Божествено съзнание. Сегашният човек е дошъл до самосъзнанието. В това съзнание се крият условията за човешкото падане – човек има желание да владее света и казва: „Само аз живея, затова всички трябва да ми служат; като е добре на мен, на всички е добре; щом е зле на мен, на всички е зле.“ Това гледище на човека е създало двете философски учения – песимизма и оптимизма. Когато човек е болен, когато работите му не вървят добре, той е песимист; когато е здрав и работите му вървят добре, той е оптимист. Тия възгледи ни най-малко не определят положението на Вселената – това са субективни възгледи на човека, които нямат нищо общо с великите и неизменни Божии закони.
Да я не пия ли?
22 октомври 1916 г., София
22 октомври 1916 г., София
