Животът, в който сега влизаме, изисква права, светла мисъл, която да крепи всички хора. Правата мисъл изключва всякакво безпокойство. Докато се безпокои, човек е изложен на различни болести. Някои хора не се страхуват от болестите и от смъртта; те не вярват в Бога, не вярват в друг живот и казват: „Да си поживеем добре, това ще ни остане, животът е на Земята и трябва да се използва.“ Едни хора живеят малко, други – повече, на всеки е определено колко да живее. Добър е животът на Земята, но по-добър е животът на Небето. Някой казва: „Друг живот или има, или няма“ – това значи: „В моя ум или има Светлина, или няма; Бог или съществува, или не съществува.“ Ако затворите кепенците на прозорците си, в стаята ще стане тъмно, но това не показва, че Бог не съществува – Бог е едновременно в Светлината и в тъмнината, в радостите и в скърбите, в Любовта и в омразата, Той присъства във всички прояви на Живота. Омразата е временна, а Любовта – вечна. Омразата се превръща на Любов, затова Христос казва: „Горчивата чаша след време ще се превърне на велико благо, затова Аз трябва да я изпия.“ Ако последователите на Христа и Неговите ученици прилагаха Любовта, светът щеше да бъде изправен. Те внесоха омразата в света, която след време ще се превърне на Любов. Тогава всички учени, философи и писатели ще започнат да пишат в нов дух, в духа ка Новата Любов.
Да я не пия ли?
22 октомври 1916 г., София
22 октомври 1916 г., София
