Един пътник замръкнал в една планинска местност, дето трябвало да пренощува; колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквал пътя. По едно време кракът му се подхлъзнал и той усетил, че пада в пропаст, но успял да се хване за клона на едно дърво и така висял няколко часа. Най-после ръцете му толкова отмалели, че невъзможно му било повече да се държи за клона на дървото. Преди да се спусне в пропастта, той започнал да вика, да се прощава с близките си. Като си взел сбогом от всички, пуснал клона, за който се държал, и очаквал вече смъртта си. Каква била изненадата му, когато разбрал, че пропастта, от която се страхувал, била само петнадесет сантиметра дълбока.
Често и вие се държите за някакъв клон и викате: „Сбогом, отивам вече!“; като се спуснете, виждате, че пропастта под вас е дълбока само петнадесет сантиметра. По тоя начин човек сам си увеличава страданията. Новото Учение ви казва, че пропастта под вас е само петнадесет сантиметра дълбока – спуснете се без страх и ще се уверите, че думите ми са истинни. Докато не се е домогнал до Истината, човек се страхува и казва: „Какво ще стане с мен?“ Няма нищо страшно в Живота, пусни клона, за който се държиш, и ще видиш, че пропастта под теб е само петнадесет сантиметра дълбока. – „Ако умра?“ – И това не е страшно, под теб е пак само петнадесет сантиметра дълбочина. Един ден сами ще се уверите, че страхът, който ви е обхванал и държи здраво, е безпредметен – навсякъде е тихо и спокойно. Опитайте Новото учение, в което е скрита Истината на Живота. Истината всякога може да се опита, защото сама тя е Живот. Христос пръв разбра смисъла на Живота, неговата крайна цел и пи горчивата чаша, без да съжалява. Ако Христос не беше пил горчивата чаша, светът щеше да бъде лишен от всякакво благо.
Да я не пия ли?
22 октомври 1916 г., София
22 октомври 1916 г., София
