Казват: „Къде е Господ?" Господ се проявява във всеки човек и във всички неща. Който го разбира, така е, а който не го разбира, търси го там, дето не е. Когато Давид искаше да съгради дом на Бога, Бог каза: „Когато се съгради един дом, това не е място, дето Бог може да обитава." Има едно място, дето Бог може да обитава - човешкото сърце. Храмът, това е човешкото сърце. Имаме проекция на Бога вътре в нас.
Писанието казва: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога." Писанието казва още: „Бог е Любов." Значи Любовта е изявления на Бога. Бог всякога проявява това, което не сме знаели. Вие мислите, че Господ е като човеците и че кани тези, които са обичани; не, Господ няма такъв характер. За Него първият светия и най-големият грешник са еднакви. Вие философствате и казвате: „Защо сте ми дали малко?" Защото идвате с малко канче. Като отидеш при Господа с такова канче, Той сипва малко. Иди при Него с голямо канче и ще ти се даде повече. Помнете едно правило: ако тръгнеш към Господа с каца, трябва да си я носиш и като я напълниш, пак ти ще я мъкнеш на гръб. При Господа никой няма да ти носи товара. Законът е да носиш при Господа такъв съд, в който ще туриш толкова тежест, колкото тежиш. „Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено" (Ев. от Лука, 3 гл., 13 ст.). Всъщност Бог обича добрите, праведните. Не че Бог не обича грешните, но външно се показва, като че не ги обича. Помнете, грешните не са възприемчиви към Любовта и към благата, които идат от Бога. Днес хората почитат и уважават грешните. Например обичат еди-кой си цар, но той какви убийства, какви престъпления е направил никой не забелязва. А праведният, без грях, светът го мрази, но Бог го обича именно, защото е безгрешен. Светията не трябва да очаква от хората. Казано е: „Не търсете слава от хората." Бог има отвращение от злото и предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка. Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на Живота.
Писанието казва: „Това е Живот вечен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога." Писанието казва още: „Бог е Любов." Значи Любовта е изявления на Бога. Бог всякога проявява това, което не сме знаели. Вие мислите, че Господ е като човеците и че кани тези, които са обичани; не, Господ няма такъв характер. За Него първият светия и най-големият грешник са еднакви. Вие философствате и казвате: „Защо сте ми дали малко?" Защото идвате с малко канче. Като отидеш при Господа с такова канче, Той сипва малко. Иди при Него с голямо канче и ще ти се даде повече. Помнете едно правило: ако тръгнеш към Господа с каца, трябва да си я носиш и като я напълниш, пак ти ще я мъкнеш на гръб. При Господа никой няма да ти носи товара. Законът е да носиш при Господа такъв съд, в който ще туриш толкова тежест, колкото тежиш. „Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено" (Ев. от Лука, 3 гл., 13 ст.). Всъщност Бог обича добрите, праведните. Не че Бог не обича грешните, но външно се показва, като че не ги обича. Помнете, грешните не са възприемчиви към Любовта и към благата, които идат от Бога. Днес хората почитат и уважават грешните. Например обичат еди-кой си цар, но той какви убийства, какви престъпления е направил никой не забелязва. А праведният, без грях, светът го мрази, но Бог го обича именно, защото е безгрешен. Светията не трябва да очаква от хората. Казано е: „Не търсете слава от хората." Бог има отвращение от злото и предпочете да изпъди от Рая тези, които обичаше, щом направиха погрешка. Защото ги обича, затова ги изпъди, за да се учат от училището на Живота.
АЧД том.1, РАЗУМНОТО НАЧАЛО В СВЕТА
