Човек страда от своето своенравие. Нито яде както трябва, нито пие, нито пък другите работи върши както трябва. В някои хора има един мърморко. Ако в теб има един мърморко, то ти не си той. Каквото и да му дадат, е недоволен. Щом човек изгуби Любовта си, то изчезва Светлината и Топлината в него. Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие на Земята. А Земята е училище. Това, което търсим, ще го намерим на друго място. Всичко на Земята е временно. В друга епоха това щастие ще се пос¬тигне и на Земята. Щом дойде Любовта, тя ще даде оная Свобода, която търсиш. Щом дойде Любовта, мъртвият ще възкръсне. При Любовта единият дава, а другият възприема. Всяко битие започва с Любовта. Всичко започва с Любовта и всичко завършва с Истината. Вие правите разлика между един човек и друг. Онзи, който не разбира, прави разлика. Тази вечер считайте, като че ли имате Любовта, говорете, като че ли не се нуждаете от нея, понеже я имате. Да, тепърва има да учите науката за Любовта. Научете всички видове нейни запалки. Вие имате Любов, но не сте я проявили. Считайте, че я имате. Пианото, на което свириш, е хубаво. И нотите, които са пред теб, представляват хубава симфония, но все още не можеш да свириш добре на пианото. Коя е идеята на този пример? Че Бог е създал хубаво Природата и че каквото е написал в нея е хубаво и ако на някого не върви в живота, причината е в него. Хората искат голямата Любов, а пък те трябва да са доволни и от най-малкото, което получават. Това е едно неразбиране, че всички започват с голямата Любов. В Любовта имаш едно състояние, при което ти си доволен и от най-малкото и затваряш очите си за погрешките на онзи, когото обичаш.
АЧД том.1, РАЗУМНОТО НАЧАЛО В СВЕТА
