Всеки, който върши волята Божия, е от нашите. Всеки, който е силен, е от нашите. Всеки, който върши добро, е от нашите.

Като дойде в къщата ви един човек, вие не трябва да го питате в какво вярва, но ако е жаден, дайте му вода да пие. Ако е гладен, дайте му да се нахрани. Ако е уморен, оставете го да си почине. Запитай го откъде иде, посрещни го добре, а после вече можете да си поговорите и за други работи. Това значи Любов! Нека този човек ти бъде като брат. Вие ще започнете да го питате: „Ти от нашите ли си?” Всеки, който върши волята Божия, е от нашите. Всеки, който е силен, е от нашите. Всеки, който върши добро, е от нашите. Това са нашите братя и сестри!