Една сестра запита Учителя: „Как се обяснява това, че някои чувстват Любовта само за една секунда, само за една секунда тя минава през тях?"
Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта - не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта. Ще дам друг пример: имаш един приятел, който се движи. Ако стоиш на ниско място у дома, отначало можеш да го виждаш през прозореца, но продължи ли да се движи по пътя, скоро ще се скрие и трябва да чакаш да се върне пак. А ако се издигнеш на високо място, тогава ще го виждаш винаги. Това значи да не се прекъсва Любовта. Да стоиш на високо място значи да имаш повдигнато съзнание. Онзи човек, който те е обикнал, той не може да ти измени, той не може да престане в Любовта. Ти можеш да ми кажеш, че обичаш, но аз ще измеря врата и ръката ти и тогава ще видя дали обичаш. Човек, който има Любов, ръцете и вратът му се разширяват. Може да те обича този, който обича всички! Ние сега се намесваме в свободата на хората. Казваш някому: „Ти не ме обичаш." Обаче нека да оставим хората свободни. Той е свободен да обича или не. Не се намесвай в неговата свобода. Ти може да не обичаш някого, но друг го обича. Ти не намираш нищо в него за обичане, но онзи какво е намерил? Кой е прав? Този, който обича, е намерил в него нещо интересно. Например погледна една стара книга и казвам, че няма нищо в нея, обаче дойде друг и твърди, че тя е много интересна. Кой е прав? Този, който я чел. Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него.
Ще дам един пример за пояснение. Да си представим, че между Слънцето и човека има една дъска с една малка дупка и тази дъска се върти. Когато дупката дойде пред очите на човека, той вижда Слънцето, а в другото време то е скрито, но махне ли дъската, винаги ще го вижда. Значи зависи от препятствието в съзнанието на съответния човек. Когато мисълта е нечиста, тя представлява препятствие и през човека не може да се прояви Любовта. И когато човек прояви Любовта за една хилядна част от секундата, това показва, че е имало пречистване на съзнанието в този момент и затова човек е схванал и я възприел. Човек има Любов, но често става прекъсване на Любовта, понеже има препятствие, облаци; това е именно грехът. Това е, както настъпват ден и нощ, докато Земята се върти около Слънцето. Когато си в деня, тогава обичаш, а когато си в нощта - не. Обаче трябва да излезеш над това поле, над тази област, в която няма промени в Любовта и където няма прекъсване на Любовта. Ще дам друг пример: имаш един приятел, който се движи. Ако стоиш на ниско място у дома, отначало можеш да го виждаш през прозореца, но продължи ли да се движи по пътя, скоро ще се скрие и трябва да чакаш да се върне пак. А ако се издигнеш на високо място, тогава ще го виждаш винаги. Това значи да не се прекъсва Любовта. Да стоиш на високо място значи да имаш повдигнато съзнание. Онзи човек, който те е обикнал, той не може да ти измени, той не може да престане в Любовта. Ти можеш да ми кажеш, че обичаш, но аз ще измеря врата и ръката ти и тогава ще видя дали обичаш. Човек, който има Любов, ръцете и вратът му се разширяват. Може да те обича този, който обича всички! Ние сега се намесваме в свободата на хората. Казваш някому: „Ти не ме обичаш." Обаче нека да оставим хората свободни. Той е свободен да обича или не. Не се намесвай в неговата свобода. Ти може да не обичаш някого, но друг го обича. Ти не намираш нищо в него за обичане, но онзи какво е намерил? Кой е прав? Този, който обича, е намерил в него нещо интересно. Например погледна една стара книга и казвам, че няма нищо в нея, обаче дойде друг и твърди, че тя е много интересна. Кой е прав? Този, който я чел. Любовта дава всичкия материал, Мъдростта го нарежда, а Истината работи с него.
АЧД том.1, ЕЗИКЪТ НА РАЗУМНОТО НАЧАЛО
