Любовта на Бога към нас е причина, а любовта ни към Бога е последствие.

За да се познае Бог, трябва да се изучава Стария и Новия завет, цялата Природа, небето и земята. Един човек бил обичан от Бога, но Бог си турил човешка маска и маскиран казал на човека: „Обичам те и винаги съм те обичал. Моята Любов е вечна!" След време оставил човека и последният плакал. Но Бог турил нова маска и пак се повторило същото. Когато се срещнали трети път, човекът, отново разплакан, казал: „Двама души ми казваха, че ме обичат, но сега не ме обичат и ме оставиха." Маскираният се усмихнал и казал: „Няма нищо. Аз те обичам вечно!" Всъщност и в тримата маскирани е било едно и също Същество - Бог. Така че, всички, които те обичат, проявяват Любовта на едно и също Същество - Бога към теб! Бог те обича чрез тях. Вътрешно Бог обича всички същества еднакво, но външно ги обича според степента на тяхната възприемчивост. Любовта на Бога, външно проявена, е по-особена и по-голяма към онзи, който живее праведно, отколкото към онзи, който живее неправедно. Онези хора, които обичат Бога, Той ги държи в Своето съзнание и на тях помага повече. Вътрешната Любов на Бога е еднаква към всички, но външната му е различна, понеже не я приемат и не я оценяват еднакво. Отношението на Природата към всички живи същества е хубаво. Аз виждам нейните проявления. Като духа вятър, значи ще има влага, ще дойде дъжд, тревата ще расте, плодните дървета ще вържат. Или Слънцето грее; казвам: „Хубаво е." И израства всичко. Става горещо; казвам: „Много хубаво. Които са зъзнали, ще се постоплят." Виждам плодовете, увиснали по дърветата, и казвам: „Радвам се, че има какво да ядат не само хората, но и птичките." Всички същества се ползват от благата. Любовта на Бога към нас е причина, а любовта ни към Бога е последствие. Онзи, който ви обича, се досеща и за най-малките неща, от които имате нужда. Няма по-хубаво нещо от това да те обича някой. Ти помисляш за една хубава книга и тя ще дойде. Помисляш за едно цвете и то ще дойде. Помисляш за разходка и тя ще се осъществи. Този, който прави това, което сме пожелали, е Бог. Небето, звездите, растенията - всичко това сме го пожелали и Бог ги е направил. Сега какво се изисква от нас? Да Му принесем от плодовете и да Му кажем, че сме много доволни от тях. Съзнанието на човека трябва да се разшири, да чувства Божието присъствие навсякъде и да чувства как Божията мисъл се развива навсякъде.
От този, който те обича, никога не можеш да се освободиш. Ти от всичко може да се освободиш, но от един човек, който те обича, никога. Къде можеш да се освободиш от Бога! - Не можеш. Където и да отидеш, може да не ти се изявява, но чувстваш, че извън Него не можеш да излезеш. Това, което обичаме, е всякога вътре в нас. То е едно Учение, много просто за разбиране. Да пламне във вас свещеният Огън на Любовта! Да се запали искрата на Любовта във вас.

АЧД том.1, ЕЗИКЪТ НА РАЗУМНОТО НАЧАЛО