Личният морал е по-напреднал от обществения. Във всички народи общественият морал е останал много назад. Например откраднеш или убиеш човек и те турят в затвора, а на война като убиеш, не те наказват. Но днес и в общия морал не трябва да се избиват хора. Като екзекутират престъпници, те стават по-опасни, остават на Земята и вършат престъпления чрез други хора. Когато човек извърши престъпление, не е той, който го е извършил, но други низши същества са влезли в него и са го направили и после човек се чуди какво е свършил. Не да се влияеш от хората, но вътре в себе си да си изправен. Когато направим нещо лошо, ние гледаме хората да не знаят, обаче от Невидимия свят всичко знаят, а пък от тях зависи нашата съдба. Онзи, който работи за доброто на хората, всякога се ползва. Ще ви дам един пример: двама души яздели на коне по един път, затрупан със сняг, и видели един проснат човек, замръзнал от студ. Единият казал: „Не искам да се спирам", но другият слязъл от коня и съживил човека чрез търкане. Чрез движенията, които правел, и той се стоплил; това спасило и него, защото температурите паднали съвсем, а другият, който бил неотзивчив, замръзнал на коня от студ.
АЧД том.1, ЕЗИКЪТ НА РАЗУМНОТО НАЧАЛО
