Невъзможно е всеки да бъде щастлив само за себе си. Бог е създал материал и блага за всички ни, а не за едного или за малцина.

Ние не говорим за животните вън от човека, които имат своето велико предназначение; ние говорим за животинското естество в човека, което трябва да се подчини на Божественото в него. Всяко животно е символ на нещо. Например, волът е символ на търпението, но той има рога, с които разрешава социалните въпроси. Когато той яде и пие вода, никой не трябва да се приближава до него. Който се осмели да застане пред него, той го мушне в слабините и казва: "Когато аз паса трева или пия вода, ще стоиш далеч от мене." Като те бутне, ще научиш философията на вола, но не знаеш още философията на коня. Ако някой дойде близо до коня, особено когато яде, конят се дразни и рита с краката си. Той казва: "Никой няма право да стои зад мене." Защо волът боде, а канят рита? Като научиш философията на коня, ще дойдеш до орела, и от него да научиш нещо. Той може да те сграбчи и да те понесе във въздуха. Така орелът иска да каже: "Когато хвърча високо във въздуха, на никого не позволявам де се движи под краката ми."

Каква философия има в това, да се пазиш от рогата на вола, от задните крака на коня и от краката на орела? Това са разсъжденията на Адамовите хора, които се индивидуализирали, поради което всеки търси щастието само за себе си. При такова щастие Божествената хармония се нарушава. Невъзможно е всеки да бъде щастлив само за себе си. Бог е създал материал и блага за всички ни, а не за едного или за малцина. Ако човек не се противопоставя на Божественото, ще бъде, ако не блажен и щастлив, поне доволен. Ако внушиш една лоша мисъл в ума на своя ближен, все едно, че го мушкаш с рогата си. Така и волът мушка. Когато се защитава, волът се обляга със задницата си на някое дърво и мушка с рогата си. Конят постъпва точно обратно: главата си обляга на дърво, а със задните си крака рита. Орелът пък сграбчва с краката си. Това са методи, с които си служат и хората. В тази борба се случва, противникът да излезе по-силен, и тогава причината ще пострада от последствието; понякога се случва обратното: последствието пострадва от причината.

Двата полюса
13.10.1918
Сила и Живот, том III