И човешката любов продължава, и тя не се губи… Човешката любов пак се
проявява след периодическо заспиване на съзнанието за самата нея и
постепенно се усъвършенства, префиня, докато стане Божествена. Човешката
любов ще еволюира. Тя е Любов от Бога, само че има примеси. И един ден
тези примеси ще се премахнат, страданията ще ги пречистят. Любовта не се
губи. Всяка есен листата окапват и напролет отново поникват.