Във вашите умове често се раждат нови мисли. Слушах веднъж един виден проповедник да казва: „Аз имам толкова много идеи, че в 10–20 години не биха могли да се изкажат“. Но само след 10 проповеди той изповяда, че е изхвърлил всичкия си материал. Когато мислите, че имате много идеи, вие сте в закона на прераждането. Нали най-напред са създадени по-нисшите животни – бърбъзанци, мушици и прочее. Многобройните ваши мисли толкова струват, че не можете да ги впрегнете да свършат една свястна работа; те не могат да усъвършенстват вашия живот. Обаче когато дойде оная основна Божествена мисъл, тя ще бъде жива и едно с вас; ще се развива като новородено дете. Туй, което християнството нарича „идване на Духа“, то е тази Божествена мисъл, която едни наричат „подсъзнание“, други – „съзнание“, трети – „свръхсъзнание“; теософите я наричат „събуждане на висшето Его“, окултистите – „проявяване на сюблимното“, и прочее. Когато дойде във вас туй положение, вие ще усетите мир, постоянна радост, която не се менява. Някой ще каже: „Аз имам тази радост“; не се минава половин час и гледаш тази негова „радост“ изветряла! Тази радост е преходна, несъобразна със закона. Как може един скъпоценен камък да изчезне? Ти се заблуждаваш: то не е радост, а е мушичка еднодневка, която умира, и ти почваш да плачеш. Някой казва: „Аз имам мир, спокоен съм“; утре му дойде някое вълнение, веднага започва да бръчка мускулите на очите си; къде е тогава мирът? Не го напуска, но той не е бил действителен мир. „Аз съм християнин, 10 години се подвизавам, чел съм еди-кои писатели – Спенсер, Спържи, Апостол Павел“. Всички те много хубаво казват, ами ти какво казваш? Защото като отидеш при Господа, няма да те пита какво е казал Апостол Павел и какво е направил Спенсер, а какво ти си направил. Няма да занесеш там Апостол Павел, нито Спенсер: те сами ще отидат при Господа, но ти с кого ще отидеш?
Рождението
Рождество Христово, 1915 г.
Рождението
Рождество Христово, 1915 г.
