Тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият.

Мъчнотиите, които ние срещаме в живота си, зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават. Вземете за пример: една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една-две или три години тази любов ще се измени – тя ще се намали с една трета от първоначалната; след още три години тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо не остане от нея. И този човек ще се чуди какво стана с Любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж ни най-малко няма предвид, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че жената не е създадена само да му готви – той не влиза в положението й.