Някоя мома се влюбила в някой момък. Не е лошото в това – Любовта е
благословение от Бога, но след като се влюбила, започва да го ограничава
и да му казва да не гледа другите жени. Ето, там е белята. „Че как да
не ги гледам? Господ не създаде само тебе, създаде и другите моми: както
гледам тебе, така ще гледам и другите.” Тогава той й дава един прав
отговор: „Докато си жива, ще гледам и другите като тебе, но щом умреш,
тогава ще гледам само тебе и ще си казвам, че като тебе друга няма”.
Това е едно психологическо състояние. Хората се намират в едно постоянно
противоречие. Кога? Когато се намерят пред съблазънта. Съблазънта
неизбежно ще дойде – тя е спънка в живота, нарочно поставена за
изпитание на хората.