…За пръв път се оплаквала рибата, но съзнателно се оплаквала на
Господа, казва: „Господи, затуй не искам да се оплаквам – затвори ми
устата, че нищо да не казвам; да ме туриш във водата, да мълча”. Господ
казва на рибата: „Понеже ти пожела доброто, ще те поставя да мълчиш”.
Казва тя: „Ще бъда благодарна за всичко, което си наредил, на радо
сърце: когато се науча да виждам само доброто в света, тогава ми отвори
устата”. Господ казал: „Ти ще бъдеш емблема на Новото учение!”. Като
дойдат хората на Любовта, трябва да бъдат като рибите – да не говорят,
да мълчат. Като мълчат, да виждат само доброто. И за в бъдеще, като
насъберат всичкото хубаво, онова възвишеното, благородното – да замязат
на цветя, които цъфтят, да излиза хубаво ухание. После, като цъфнат, да
завържат най-хубавите сладки плодове: като вкусиш един плод, да ти падне
мед на сърцето.