Следователно, за да не страдат нито младите, нито старите, между чувствата и мислите им, както и между ума и сърцето им, трябва да има равновесие. За да не се размекват чувствата, не значи, че не трябва да обичате. Ще обичате, колкото е нужно – нито по-малко, нито повече. – „Колко души трябва да обичам дневно?“ – Иди на лозето и виж колко корена можеш да прекопаеш. Колкото корена си прекопал през деня, толкова е любовта ти. Да обичаш хората, това значи да работиш за тях. Щом обикнеш един човек, ти влизаш в неговото положение, интересуваш се от живота му, от неговите умствени и сърдечни прояви – от целия му живот. Някой говори за идейна любов и по цели часове седи на едно място и размишлява. Това не е любов. Любовта подразбира работа за ближния. Ти обичаш човека заради една негова черта, която при всички условия остава неизменна. Много качества има човек, добри и лоши, но някои от тях са постоянни. На тях, именно, може да се разчита. Запример, някой човек е справедлив, друг – честен, трети – услужлив и т.н. За тези качества те могат да бъдат обичани. За да се обичат двама души, сърцето на единия трябва да бъде еднакво интензивно с ума на другия и обратно: умът на втория трябва да бъде еднакво интензивен със сърцето на първия. Значи в любовта между двама души трябва да става кръстосване на енергиите.
Линиите на ума и сърцето
26 септември 1927 г., София.
Линиите на ума и сърцето
26 септември 1927 г., София.
