Човек има естествен ум, природен ум, притежава разумност, морален ум, личен ум и индивидуален ум.
Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях.
Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия.
Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи.
Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест.
Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото.
Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго.
Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците. За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество.
Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството.
Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност.
Разговори с Учителя. Разговор втори
Учителя Беинса Дуно - Георги Томалевски
Естественият ум осъзнава и се занимава с най-обикновените и прости факти в живота, който огражда индивида, но без да се задълбочава в тях.
Природният ум е съобразителен, творчески. Той крие в себе си дарбите, с които се ражда човек и които той ще изяви при известни обстоятелства и условия.
Разумът у човека е една висша проява на умствените сили. Той е задълбочен, съобразяващ, анализиращ и синтезиращ и може да извади из фактите и явленията завършени изводи.
Моралният ум е, който се съобразява с всяка обстановка и подбира път, който би осигурил морала в най-широкия смисъл на думата. Моралният ум е регулатор на това, което наричаме съвест.
Личният ум е онази мисловност у човека, която направлява личния живот. Този ум съхранява индивида, грижи се за неговото положение, достойнство, и за всичко, което трябва да се направи за представителността пред обществото.
Индивидуалният ум е нещо много специфично за всеки човек. С този ум той се вглъбява във всичко, което мисли и решава относно въпросите на целия си живот и то по начин, който е единствен и който не се повтаря у другиго.
Когато човек живее с индивидуалния ум, той е обърнал поглед навътре в себе си, а когато живее предимно с личния си ум, той има отношение към другите хора. Този човек се интересува какво мислят другите за него. Като напише една книга, той непрестанно мисли какво ще кажат другите за него - специално критиците. За такъв човек не би имало и личен живот, ако нямаше общество.
Индивидуалният ум и живот са по-дълбоки от личния. Хората с личен ум нямат приятели, а само много познати, а тези с индивидуалния ум имат и задържат за дълго време приятелството.
Когато всички тези шест вида деятелности на ума работят едновременно у човека, той е напълно нормален и с пълноценна мисловност.
Разговори с Учителя. Разговор втори
Учителя Беинса Дуно - Георги Томалевски
