Казвате: нали Христос е учил да се обичаме едни други? Христос е проповядвал, че хората трябва да се обичат, но тази идея трябва да се разбира малко по-особено. Ако някой купувач отиде на пазара да си избере едно гърне той няма да вземе първото, което види. Всички гърнета са. правени от един майстор, но купувачът ще избере едно от тях и то тъкмо това, което му подхожда. От многото гърнета той ще хареса едно и него ще купи. Купувачът търси такова гърне, което да отговаря на идеята му. Може да има по-хубави, по-големи от това, което той е избрал, но те не отговарят нито на вкуса, нито на идеята му. И тъй, ако между грънците на грънчаря съществува разнообразие, колко повече между хората. Ако към грънците на грънчаря има специфично харесване и специфична обич, колко повече към хората. Въпреки това хората казват, че трябва да се обичат. Това е общо казано. Трябва да живеем. И това е общо казано. Да обичаме е едно нещо; обичам е друго нещо. Да живеем е едно нещо; живея е друго нещо. Да сме здрави е едно нещо; здрав съм, това е друго нещо. Как трябва да обичаме? За любовта няма правила. Ако говорим за любовта на сегашните хора ние ще се заразим от нея. В любовта на съвременните хора има нещо болезнено. Те са. внесли в нея някакъв елемент, който е я опетнил. Благодарение на този елемент хората са изгубили доверие един към друг. Ако проявиш любовта си към някой здрав човек той ще си помисли, че искаш да го използваш в нещо - ще се усъмни в любовта. Ако проявиш любовта си към болния ти ще го вдигаш, слагаш, ще му услужваш. Както да го пипаш, все ще му причиниш някаква болка. В края на краищата и той ще се усъмни в любовта ти, ще помисли, че искаш да му отмъстиш за нещо. За да изправиш погрешката си, ти ще му донесеш мляко, някаква чорба, да си хапне малко. После ще го бутнеш да го настаниш удобно, пак ще му причиниш болка. Той започва да мисли, че не го обичаш. Както да проявявате любовта си към хората вие не можете да ги задоволите, все ще се породи известна дисхармония между вас. Кой разваля хармонията: здравият, който услужва, или болният, на когото услужват? За да се прояви любовта в нейното естество и за да я познаят хората, преди всичко те не трябва да имат никакъв дефект - физически или психически. Те трябва да бъдат крайно внимателни едни към други, да не накърняват чувствата си.
Като говорим за любовта, ние имаме пред вид Божията Любов, а не човешката, проявена на земята. За любовта се говори въпреки това. Хората си задават въпроса обича ли ги Бог или не. Да се задава такъв въпрос това значи да не разбират какво нещо е Божията Любов. Казано е в Писанието: „Бог е Любов.“ Може ли да се питате обича ли ви Бог? Веднъж знаете, че Бог е Любов. Това показва, че всяка Негова проява, малка или голяма, е любов. Трябва ли да питате водата готова ли е да утоли жаждата ви? Няма смисъл да се задава такъв въпрос. Водата има свойството, като влезе в устата на човека, а оттам в стомаха, в корема му, да утоли жаждата му. Въпросът не седи в това готова ли е водата да утоли жаждата ви или не, но в това, готови ли сте вие да отидете при нея, да се огънете малко, да отворите устата си, за да влезе тя вътре. Обаче ако очаквате водата да дойде при вас и да влезе направо в устата ви, без да се приспособите към нея, много време ще чакате. Тя ще мине и замине край вас, без да уталожи жаждата ви. Към горделивите и тя е горделива; към смирените е крайно внимателна и услужлива.
Като не разбират законите на любовта съвременните хора се проявяват като аристократи. Те седят на едно место и чакат любовта да им дойде на крака. Любовта не се подчинява на неразумните и невежи хора. Тя е готова да служи на всеки, който я познава и разбира. Ако сте жадни какво трябва да правите? Ще потърсите някой извор да уталожите жаждата си. Щом намерите извора, ще коленичите пред него и ще пиете от водата му, докато задоволите жаждата си. Следователно вие трябва да отидете при извора а не той при вас. Любовта е великият извор на живота, при който всеки сам трябва да отиде и да задоволи жаждата си. Не постъпи ли така, той ще се натъкне на големи разочарования и противоречия. Какво виждате днес? Всички хора бягат от любовта, разочаровани са от нея. Майката, бащата, децата, учителите, държавниците са разочаровани от любовта. Къде бягат? В гората. Като отидат в гората и прекарат там известно време отново ще ожаднеят и ще кажат: няма какво да се прави - ще отидем на извора да се напием с вода. Колкото да бягате от любовта, пак ще отидете на извора със стомната си да налеете от нейната вода. Който пие от водата на любовта, той се радва на здраве и дълъг живот. Като пие от водата на любовта, човек има възможност да полива и отхранва в себе си нейните семенца, за да може един ден да се храни от сладките й плодове. Не само човешкият живот, но и животът на всички живи същества се поддържа от плодовете на любовта. Когато хората се обичат, взаимно си помагат и животът им става лек.
Въпреки разочарованията на хората от любовта те пак се стремят към нея. Защо? Те съзнават, че разочарованията им се дължат на нещо неправилно в любовта, което е вмъкнато от самите тях. Всъщност истинската любов не води към никакви разочарования и противоречия. Една от причините за разочарованията на хората е тяхното користолюбие. Тъй щото, дойде ли до любовта, човек трябва да се освободи от всички користолюбиви мисли и чувства. Само при това положение той може да разбере любовта и да се ползва от нея. Иначе той ще слуша да му се говори за любовта но ще я разбере толкова, колкото немузикалният човек разбира класическа музика. Той слуша тази музика, напряга се да я разбере, но в края на краищата, ако е българин, казва: по-добре да бяха ми изсвирили едно хорце, да си тропна малко. Ако е руснак, ще каже: по-добре да бяха ми изсвирили един казачок, да си поиграя малко. Турчинът ще иска да чуе някакво маане. С една дума казано: само онзи може да придобие любовта, който я разбира, който е готов да я приложи.
Новата епоха
7 януари 1931 г.
Като говорим за любовта, ние имаме пред вид Божията Любов, а не човешката, проявена на земята. За любовта се говори въпреки това. Хората си задават въпроса обича ли ги Бог или не. Да се задава такъв въпрос това значи да не разбират какво нещо е Божията Любов. Казано е в Писанието: „Бог е Любов.“ Може ли да се питате обича ли ви Бог? Веднъж знаете, че Бог е Любов. Това показва, че всяка Негова проява, малка или голяма, е любов. Трябва ли да питате водата готова ли е да утоли жаждата ви? Няма смисъл да се задава такъв въпрос. Водата има свойството, като влезе в устата на човека, а оттам в стомаха, в корема му, да утоли жаждата му. Въпросът не седи в това готова ли е водата да утоли жаждата ви или не, но в това, готови ли сте вие да отидете при нея, да се огънете малко, да отворите устата си, за да влезе тя вътре. Обаче ако очаквате водата да дойде при вас и да влезе направо в устата ви, без да се приспособите към нея, много време ще чакате. Тя ще мине и замине край вас, без да уталожи жаждата ви. Към горделивите и тя е горделива; към смирените е крайно внимателна и услужлива.
Като не разбират законите на любовта съвременните хора се проявяват като аристократи. Те седят на едно место и чакат любовта да им дойде на крака. Любовта не се подчинява на неразумните и невежи хора. Тя е готова да служи на всеки, който я познава и разбира. Ако сте жадни какво трябва да правите? Ще потърсите някой извор да уталожите жаждата си. Щом намерите извора, ще коленичите пред него и ще пиете от водата му, докато задоволите жаждата си. Следователно вие трябва да отидете при извора а не той при вас. Любовта е великият извор на живота, при който всеки сам трябва да отиде и да задоволи жаждата си. Не постъпи ли така, той ще се натъкне на големи разочарования и противоречия. Какво виждате днес? Всички хора бягат от любовта, разочаровани са от нея. Майката, бащата, децата, учителите, държавниците са разочаровани от любовта. Къде бягат? В гората. Като отидат в гората и прекарат там известно време отново ще ожаднеят и ще кажат: няма какво да се прави - ще отидем на извора да се напием с вода. Колкото да бягате от любовта, пак ще отидете на извора със стомната си да налеете от нейната вода. Който пие от водата на любовта, той се радва на здраве и дълъг живот. Като пие от водата на любовта, човек има възможност да полива и отхранва в себе си нейните семенца, за да може един ден да се храни от сладките й плодове. Не само човешкият живот, но и животът на всички живи същества се поддържа от плодовете на любовта. Когато хората се обичат, взаимно си помагат и животът им става лек.
Въпреки разочарованията на хората от любовта те пак се стремят към нея. Защо? Те съзнават, че разочарованията им се дължат на нещо неправилно в любовта, което е вмъкнато от самите тях. Всъщност истинската любов не води към никакви разочарования и противоречия. Една от причините за разочарованията на хората е тяхното користолюбие. Тъй щото, дойде ли до любовта, човек трябва да се освободи от всички користолюбиви мисли и чувства. Само при това положение той може да разбере любовта и да се ползва от нея. Иначе той ще слуша да му се говори за любовта но ще я разбере толкова, колкото немузикалният човек разбира класическа музика. Той слуша тази музика, напряга се да я разбере, но в края на краищата, ако е българин, казва: по-добре да бяха ми изсвирили едно хорце, да си тропна малко. Ако е руснак, ще каже: по-добре да бяха ми изсвирили един казачок, да си поиграя малко. Турчинът ще иска да чуе някакво маане. С една дума казано: само онзи може да придобие любовта, който я разбира, който е готов да я приложи.
Новата епоха
7 януари 1931 г.
