Съвременните хора имат криво понятие за любовта. Те смесват
чувствата и страстите си с любовта. Те се влюбват, женят се и мислят, че това е
любов. Момъкът обича една мома и, за да я накара да му обърне внимание, той
коленичи пред нея, нарича я божество, своя спасителка. Той е готов да се
жертвува за нея. Момата го поглежда и си мисли: Ще видиш, какво божество съм!
Нека се оженим, тогава ще се разберем. Момъкът коленичи, но и той си мисли, че
това е временно. Ще дойде ден, когато тя ще коленичи пред него. Тогава ще ѝ
покаже, какво е той. Момъкът и момата се гледат в очите, но погледът им е
мътен, лишен от Божествената светлина. Момата не трябва да оставя момъка да
коленичи пред нея; и момъкът не трябва да оставя момата да коленичи пред него.
Защо да не отидат при един чист планински извор и там да коленичат? Защо да не
отправят погледа си към Бога и на Него да уповават? Ще кажете, че като
коленичат, момата и момъкът изразяват смирението си. Не е така. Смиреният човек
не е слаб. От него и смъртта се страхува. Смиреният е свободен човек. Той е
обиколен с приятели, с които споделя мислите, чувствата и постъпките си. Той
споделя с тях стремежите на своята душа и дух. Какви по-добри приятели може да
има човек от своя ум, своето сърце, своята душа и от своя дух? Който има тези
четири приятели, той е богат. Около него всеки ден ще се групират все повече и
повече хора, които ще му помагат. Приятелството се подържа чрез честност и
разумност. Ако не си честен и разумен, приятелите ще те изоставят. Дали си
учител, свещеник, или търговец, ще бъдеш честен. Днес човечеството се нуждае от
честни, добри, силни и справедливи хора.
Същественото в живота
15 август, 1943 г. 10 ч. пр. обяд. София
