Бащата и майката обичат своите деца повече от другите, но това не показва, че те са придобили любовта. Колкото и да говори майката за любов, най-много тя обича своите деца. Тя казва, че обича чуждите деца като своите. Ако умре едно от нейните деца, тя плаче и страда, не може да се утеши. Обаче, ако умре някое чуждо дете, тя ще каже: Такава е волята Божия. За нейното дете не казва, че това е волята Божия, но пита защо детето й умря. Ако волята Божия е да умре някой човек, защо скърбите, че умрял приятелят ви? Не лошо, че човек скърби. Скръбта е необходимост, но някога тя не е на мястото си. Ако заминалият за другия свят е по-добре, отколкото на земята, трябва ли да скърбите за него? Какво му допринасяте с вашата скръб? Друг е въпросът, ако положението му в другия свят е по-лошо от това на земята. Важно е каквото знаете, да го прилагате, да не говорите само празни думи.
Примирение
23 април 1933 г. Утринни слова
Примирение
23 април 1933 г. Утринни слова
